ИгликаИглика - Действие и приложение:

Сапонините, които се съдържат в дрогата на растението имат отхрачващ и откашлячен ефект. Игликата се използва при грип, коклюш, астма, бронхиален карат.  Корените се използват за лечение на възпалителни заболявания на пикочните пътища, подагра, трудно уриниране. Листата служат за лечение на главоболие, при недостиг на витамини А и С и против отпадналост. Цветовете лекуват безсъние, нервна сланост, главоболие. Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Действат успокоително върху нервната система.

Иглика - Описание:


Още по темата Кандидоза. Кандида. Кандида АлбикансСкарлатина (шарка) - симптоми, особености и лечениеМозъчен аневризъмМножествена склерозаХламидия. Хламидия трахоматис. ХламидиозаПункциите при синузит се заменят с билки Игликата е род, който обобщава около 500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Покритосеменни растения. Корените на Игликата са къси и нишковидни. Стъблото е изправено, високо около 5 до 35 см., диаметърът му е 1 до 3мм, но понякога липсва стъбло. В основата му са захванати листата в розетка. Те са дълги 5-17см, широки 2-8см, формата им е еипсовино ланцетна до яйцевидна и сърцевидна , лълновидно назъбени по ръба . Цветовете са 3-10 на брой и съставляват наведено или право съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Чашката е широка около 4мм и дълга 8-16мм. Венчето е жълто с диаметър 11-18мм, тръбичката е дълга около 10-17мм ,широка е около 3мм. Свободните дялове на венчето са дълги около 5-9мм, толкова и широки. Плодът наподобява многосеменна кутийка, която е дълга около 10мм. Игликата е колоритно градинско цвете, тя има изключително разнообразна цветна палитра.

Съгласно Закона за лечебните растения и поради ограничените запаси, всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите се налагат ограничения за събираните количества от растението, извън тези за лични нужди. А съгласно този закон „билки за лични нужди“ са колчества билки в свежо състояние, които са събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва – за цветове до 500гр , за коренища и корени -1кг.

Според скандинавски легенди в краят на дългата, студена зима на земята пристинала богинята Фрея. Тя слизала от колесницата си , впрегната от две пухкави котки и отключвала пролетта. А а ключове използвала игликите. И наистина стъблата с цветовете на цветето наподобяват на връзка златни ключове. Според нашите поверия, предвестница на пролетта е Баба Марта. Тя е възрастна и не блести с хубост, но също е избрала игликата, за да извести, че зимата си е отишла. И на забратките си е затъкнала китки от иглика.

Иглика - Използвани части:

Използваемите части на игликата са – корените, коренището, листата и цветовете. Корените и коренището се берат преди да настъпи цъфтежа - през април и след като узреят семената, когато листата започват да жълтеят- през юни. По времето на цъфтежа се берат листата – март, май.

Листата се събират през март-май, по време на цъфтеж. Действие: Корените притежават отхрачващо действие. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Върху нервната система действат успокоително.

Иглика – Начин на употреба:

Коренището и корените се приемат под фирмата на запарка. Около две чаени лъжици от дрогата се прибавят в 300мл. вряща вода. Оставя се да престой половин час, след което се прецежда. Приема се 5 пъти на ден в малка чашка.

Иглика – Лечебни съставки:

Растението съдържа различни видове сапонини.

Иглика – Къде се среща?

Растението произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България се среща в подножието на предбалканските и балкански райони. Расте по ливади, храсталаци, поляни и гори.