Бял смилСмил бял - Действие и приложение:

Белият смил се използва при лечението на хипертонична болест, язва. Спомага за лесното заздравяване на  рани. Получени от белия смил екстракти експериментално показват хипотензивно действие, разширяват периферните съдове, забавят сърдечния ритъм, усилват чревната перисталтика. Белият смил има и антимикробно действие. Маслените извлечения от дрогата в експерименти показват засилващо репаративните процеси в тъканите действие. Особено ясно това действие се изразява при изгаряния и язви. Клинично галеновите препарати от бял смил се оказват ефективни в началните стадии на хипертоничната болест и при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. При повечето язвено болни при това лечение болките се преустановяват, общото самочувствие се подобрява, болните увеличават теглото си, стават по-спокойни. Под формата на маслени извлечения белият смил е полезен при лечението на изгаряния, фистули, продължително незаздравяващи гнойни язви на подбедрицата и пр. Лечебното действие на белия смил при язвени процеси се отдава главно на богатото му съдържание на провитамин А – каротин, а също така на антимикробното му действие и на свойството му да разширява кръвоносните съдове и по този начин да подобрява кръвооросяването на мястото на приложението му.

Смил бял – Описание:


Още по темата Язва на стомахаНа 17-ти май ще отбележим Световния ден за борба с хипертониятаГруби лекарски грешки в областта на лекарствената терапияНовите медикаменти за сърдечни и ракови болестиЛекарствата трябва да се пият с чешмяна водаТоп 10 хранителни добавки за мъже – част II Белият смил (Filaginella uliginosa) е едногодишно растение от семейство Сложноцветни. На височина достига до 20см. Стеблото му от основата си е разклонено, полегнало и  възходящо, сиво на цвят и влакнесто. Листата на растението са последователни, линейно ланцетни, тъпи, късовлакнести. Кошничките са дребни, с яйцевидна форма; обвивните листчета са с кафяв цвят, по ръба са ципести; образуват се групи по 3-10 кошнички, събрани в главести съцветия, обвити от сближените връхни листа по върховете на клонките. Цветовете са кафявожълти на цвят. Плодосемките са сивозеленикави, продълговати, с хвърчилка от 10 власинки, опадващи поединично. Времето на цъфтеж е юли — октомври.

Смил бял - Използвани части:

Използва се изсушената надземната част, събирана през време на цъфтене и  корена.

Смил бял – Начин на употреба:

Белият смил се прилага вътрешно под формата на запарка: 15-20 г бял смил (около 3 с.л лъжици) се залива с чаша кипяща вода; приема се по 1 с.л от запарката, около час преди хранене, 3-4 пъти дневно.

Смил бял – Лечебни съставки:

Надземната част с малките коренчета съдържа каротиноиди 12—55 мг%, флавоноиди, сесквитерпенови лактони, етерично масло 0,05%, смоли 16%, дъбилни вещества 4%, тиамин, фитостерини, аскорбинова киселина, алкалоидоподобно вещество гнафалин, горчиви вещества и др.

Смил бял – Къде се среща?

Белият смил расте по влажни тревисти и открити крайбрежни, крайпътни и изоставени места, из посевите. Разпространено е из цялата страна, докъм 1500 м надморска височина. Среща се в цяла Европа.