ЙодЙод – Информация

Йод – Приложение

Йод – Недостиг

Йод – Източници

Йод – Дозировка

Йод – Противопоказания
 

Йод – Информация

Йод е микроелемент, чиято основна функция за човешкия организъм, е образуването на хормоните на щитовидната жлеза. Около 70-80% от общия йод в тялото, е концентриран в щитовидната жлеза. Тази малка жлеза, с форма на пеперуда, е разположена в областта на шията. Тя има жизненоважно значение за човека, като участва в терморегулацията и метаболизма, има важно значение за растежа и развитието в детска възраст, оказва влияние върху нервната и сърдечно-съдовата система. Останалата част от йод в организма се разпределя в яйчниците, мускулите и кръвта.

Ако тялото не получава достатъчно количество йод, се нарушава нормалното образуване на щитовидни хормони и може да се развие състояние, известно като хипотиреоидизъм. Симптомите включват летаргичност и повишена уморяемост, повишаване на телесната маса, суха и груба кожа, повишена чувствителност към промени в температурата, особено ниски температури. Дефицит на йод се наблюдава по-често при жени, отколкото при мъже, както и в детска възраст и при бременни. Хипотиреоидизмът в детска възраст може да засегне сериозно физическото и нервно-психичното развитие.

Класически симптом на йоден дефицит е увеличаването на размерите на щитовидната жлеза. В някои случаи, тя може да достигне внушителни размери и да притиска структурите в областта на шията. В този случай се говори за наличие на гуша. В днешно време, в развитите страни рядко се наблюдава развитие на йоден дефицит. Това се дължи най-вече на провеждането на профилактика с йодирана сол. Много култури се отглеждат в богати на йод почви, което също обогатява храната с този важен микроелемент. В слаборазвитите и развиващите се страни обаче, все още се наблюдава висок процент на йоден недоимък. В България също има области (планински и полупланински райони), които се означават като ендемични зони и се отличават с бедни на йод почви.

Освен като важна съставна част на хормоните на щитовидната жлеза, йод има и дезинфекциращи свойства. Разтвори на йод се прилагат широко в медицината и промишлеността като антисептични средства за обработка на рани, дезинфекция на вода и други.

Йод – Приложение

Йод е незаменима част от хормоните на щитовидната жлеза – тироксин (Т4) и трийодотиронин (Т3). Щитовидните хормони регулират редица важни биохимични реакции, включително синтеза на протеини и са ключови хормони за метаболитната активност на организма. Тяхното присъствие е необходимо и за нормалното скелетно и нервно-психично развитие на плода и малките деца.

Функцията на щитовидната жлеза се регулира основно от тиреостимулиращия хормон (ТСХ), наречен още тиреотропин. Той се отделя от една жлеза, разположена в мозъка, която има жизненоважно значение за регулацията на цялата ендокринна система – хипофизната жлеза. Отделянето на ТСХ от хипофизата, повишава навлизането на йод в тъканта на щитовидната жлеза и стимулира производството и отделянето на хормоните Т3 и Т4. При липса на достатъчно количество йод, нивото на ТСХ остава повишено и това води до стимулиране на щитовидната жлеза и увеличаване на нейните размери – появява се т.нар. гуша. Това увеличаване на размерите на щитовидната жлеза е един опит на организма да се „улови” по-голямо количество йод от кръвта, което да се използва за произвеждане на щитовидните хормони.

Ролята на щитовидните хормони за човешкия организъм е голяма. Те засилват обмяната на веществата и повишават кислородната консумация на тъканите. Те повлияват метаболизма на всички групи вещества – белтъци, въглехидрати и липиди, като стимулират използването им за енергия. При хора с нормална функция на щитовидната жлеза и особено в детска възраст, щитовидните хормони имат т.нар. анаболен ефект – те стимулират синтеза на белтъчни вещества и така подпомагат растежа и развитието. Хормоните на щитовидната жлеза стимулират и термогенезата, т.е. повишават производството на топлина. Те не само стимулират развитието на нервната система в детска възраст, но и подобряват мисловните процеси и паметта, и при възрастни хора. На ниво на храносмилателната система, щитовидните хормони имат стимулиращо действие – те засилват апетита, подобряват перисталтиката на червата и абсорбцията на хранителни вещества от стомашно-чревния тракт. Хормоните Т3 и Т4 имат важно значение и за функцията на сърдечно-съдовата система. Те водят до повишаване на сърдечната честота и подобряват съкратителната способност на сърдечния мускул, както и имат разширяващо действие върху кръвоносните съдове. Щитовидните хормони имат значение и за половата система и възпроизводството. Известно е, че всяко отклонение във функцията на щитовидната жлеза, нарушава репродуктивните функции и влияе отрицателно върху фертилитета.

Освен че е незаменим за нормалната функция на щитовидната жлеза, йод притежава и други ползи за организма. Известно е неговото антисептично действие, насочено срещу различни вредни микроорганизми – бактерии, вируси и гъбички. Неслучайно йодните препарати са широко разпространени в медицината и се използват от обработка на минимални наранявания, до почистване на кожата преди оперативни интервенции. Използват се различни препарати, съдържащи йод – водни и спиртни разтвори, както и мазила. Има данни, че воден разтвор на йод, може успешно да се прилага освен за почистване на рани, и при възпаления на влагалището, под формата на душ.

Според някои проучвания, йодната профилактика може да облекчи симптомите при наличие на фиброкистична болест на млечните жлези при жените.

Йод се прилага не само като профилактично средство срещу развитие на гуша. При настъпване на радиационни аварии, прилагането на йодни препарати има блокиращо действие върху щитовидната жлеза, като пречи на жлезата да „поглъща” радиоактивните йодни частици, които се отделят. Тези аварии стават причина за значително повишаване на случаите на рак на щитовидната жлеза, години след възникването им.

Йод – Недостиг

Дефицитът на йод засяга на първо място растежа и развитието и е най-честата причина за умствена ретардация в света, която може да бъде профилактирана. Недостигът на йод в организма, води до нарушено образуване на хормони на щитовидната жлеза, които са ключови за нормалното развитие на нервната система. По време на бременност и ранно детство, дефицитът на йод може да доведе до необратими дефекти.

При нормални условия, тялото регулира стриктно концентрацията на щитовидните хормони чрез тиреостимулиращия хормон (ТСХ). Обикновено, нивото на ТСХ се повишава, когато поглъщането на йод от щитовидната жлеза спадне под 100 микрограма на ден. ТСХ  стимулира навлизането на йод от кръвта към щитовидната жлеза и образуването на хормони. При ниска концентрация обаче, образуването на хормони се понижава, дори и при високи нива на хормона ТСХ.

Ако приемът на йод спадне под 10-20 микрограма на ден, настъпва хипотиреоидизъм – състояние, което се свързва с понижена функция на щитовидната жлеза и често се съпътства от образуване на гуша. При бременни жени, йодният дефицит може да доведе до значителен дефицит в нервно-психическото развитие и забавяне на растежа на плода, както и до спонтанен аборт и мъртво раждане. Хроничният и тежко изразен недостиг на йод по време на вътреутробното развитие, води до кретенизъм – състояние, което се характеризира с забавяне на психичното развитие, глухота и немота, скованост на движенията, забавен растеж, забавено сексуално развитие и други физични и неврологични нарушения.

При бебета и малки деца, по-леко изразеният йоден дефицит, също засяга умственото развитие, като най-често се изявява с по-ниско от средното ниво на интелигентност (измерено с тестове за IQ). При възрастните, развитието на хипотиреоидизъм се изявява с забавяне на психичните процеси, трудно запомняне и забавяне на мисълта, затруднен и забавен говор, непоносимост към студ, суха кожа и отоци, нарушаване на половите функции и фертилността, летаргичност и сънливост, както и поява на гуша (не е задължителна). Хипотиреоидизмът се счита за рисков фактор за развитие на рак на щитовидната жлеза.

Йод – Източници

Различните видове водорасли се считат за едни от най-добрите източници на йод. Други източници са морските дарове, млечни продукти, зърнени храни, яйца. Йод се съдържа също в кърмата и адаптираните млека.

Плодовете и зеленчуците съдържат йод, но количеството в тях силно варира, в зависимост от почвата, използваните торове и напояването.

Важен източник на йод за профилактиката на йоден дефицит е използването на йодирана сол. Много хранителни добавки също са обагатени с йод под формата на калиев или натриев йодид. Предлагат се и хранителни добавки, съдържащи келп ( вид водорасло).

Йод – Дозировка

Дневните нужди от йод за различните възрастови групи и периоди, са както следва:

  • От раждането до 6 месечна възраст – 110 микрограма на ден;
  • От 7 до 12 месеца – 130 микрограма на ден;
  • От 1 до 3 години – 90 микрограма на ден;
  • От 4 до 8 години – 90 микрограма на ден;
  • От 9 до 13 години – 120 микрограма на ден;
  • От 14 до 18 години – 150 микрограма на ден;
  • Възрастни – 150 микрограма на ден;
  • Бременни жени – 220-250 микрограма на ден;
  • Кърмещи жени – 290 микрограма на ден;

Йод – Противопоказания

Приемът на високи дози йод може да предизвика някои от симптомите, характерни за йоден недостиг – включително гуша, повишени нива на ТСХ и хипотиреоидизъм. Това се обяснява с факта, че излишният йод потиска производството на хормони, при възприемчивите индивиди и така се повишава нивото на ТСХ, което пък може да предизвика образуване на гуша. Приемът на високи количества йод може да доведе и до развитие на хипертиреоидизъм, а също и до тиреоидити (възпаление на щитовидната жлеза), както и до карцином. Остро отравяне с много високи дози йод се проявява с поява на чувство на парене в устата, гърлото и стомаха, треска, коремни болки, гадене, повръщане, диария, слаб пулс, кома. Отговорът към повишения прием на йод, както и дозата, са индивидуални. При хора, страдащи от автоимунни заболявания на щитовидната жлеза (Базедова болест и тиреоидит на Хашимото), странични ефекти могат да настъпят и при прием на йод в количество, което се счита за безопасно за повечето хора.