Гръмотрън - Действие и приложение:

Корените имат пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилагат се при отоци, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, хронични възпаления на пикочните пътища, ревматизъм, подагра, кожни обриви и др.

Гръмотрънът намира широко приложение в борбата с наднорменото тегло. Може да се използва самостоятелно, но се влага и в много препарати, целящи да подпомогнат процеса на отслабване. Гръмотрънът подпомага и намаляването на целулита, който често е съпътстван със задържане на вода в организма.

Гръмотрън - Описание:

Многогодишно тревисто полухрастовидно растение, с височина до 60 см, с разклонено бодливо стъбло, с многоглаво коренище, с до 50 см слабо разклонен осев корен. Листа дебели, триделни, а горните - прости, назъбе; цветове розовочервени, рядко бели. Цъфти през юни - септември.

В България се срещат няколко вида вида гръмотрън. Най-често срещаните са кози гръмотрън (Ononis hircine), измамлив гръмотрън (Ononis decipiens), наведен гръмотрън (Ononis reclinata), Ononis arvensis и Ononis spinosa L. Всички видове много си приличат и имат сходни лечебни свойства.

Гръмотрън - Използвани части:


Още по темата Подагра (Хиперурикемия)Ревматизъм ( Rheumatism )Подагра – доказателство, че страстите са вредниРъцете подсказват от какво страда организмът ниКартофите – полезни не само като храна8 причини да включите цвеклото в менюто си Използват се кората на корена и листата.

Гръмотрън - Лечебни съставки:

Корените съдържат 0,20% етерично масло, нишесте, захари, смоли, дъбилни вещества и до 10% минерални соли. Смята се, че биологично активните вещества са изофлавоновите гликозиди ононин, който при хидролиза се разлага на агликона формононетин и глюкоза, и оноспин. Сладкият вкус се дължи на гликозида ононид.

Гръмотрън - Начин на употреба:

Прави се запарка от корените (1 супена лъжица корени с 1/2 л вода). След като престои 15 мин, запарката се прецежда и се изпива за 1 ден на 3 - 4 пъти.

 

Гръмотрън - Къде се среща?

Расте из цялата страна по сухите, тревисти и песъчливи места, по бреговете на реките, докъм 1500 м надморска височина.