Жълта тинтява

Жълта тинтява - Действие и приложение

Жълтата тинтява е най-горчивото растение от употребяваните в научната медицина апетитовъзбуждащи билки. Спиртните разтвори са по-силно горчиви, тъй като не всички съставки се извличат с вода. Билката тонизира цялата храносмилателна система — засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо температуропонижаващо и глистогонно действие. Експериментално е установено, че активира производството на бели кръвни клетки, което може да се отрази благоприятно на имунната защита на организма. Корените на жълтата тинтява корени имат много широко приложение в медицината, ветеринарната медицина, хранителната индустрия и др.

Прилага се при безапетитие, лошо храносмилане, колики, запек, отпадналост след тежко боледуване, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците, глистни заболявания. От някои народи се използва при ревматизъм, подагра и малария.

Жълта тинтява - Описание

Още по темата АвитаминозаАнемия – симптоми, причини, диагноза и лечениеСмехът лекува депресия без антидепресантиКак да възвърнем жизнеността си в началото на пролетта?Ехинацея и прополис вдигат имунитета в студаНай-добрата закуска Жълтата тинтява (Gentiana lutea) е вид многогодишно тревисто растение от семейство Тинтявови. Коренището на тинтявата е месестoи дебело.Корените достигат на дължина до 1 м, отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Отначало растението образува само листна розетка и едва след третата година се развива до 1,5 м високо, изправено, неразклонено стъбло. Цялото растение е голо (без власинки), синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни до яйцевидно елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени с дъговидно жилкуване. Приосновата листа са до 30 см дълги и 15 см широки с дръжки. Стъбловите листа са по-дребни с къси дръжки или приседнали, а най-горните са сраснали в основата помежду си. Цветовете са златистожълти, събрани, в многоцветни прешлени в пазвите на най-горните 3—7 двойки листа. Венчето е до 2,5 см дълго с къса тръбица и 5, по-рядко 6—9 широко разперени, линейни, остри дялове. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата кутийка.На цвят те са сиво-зелени от восъчния налеп по тях. Периодът на цъфтеж е през юли и август. В България са разпространени още 13 вида тинтява, някои от които могат да се използват вместо жълтата тинтява самостоятелно или в комбинация с други горчиви растения.

Жълта тинтява - Използвани части

Използва се коренът от жълта тинтява. Той се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира, защото съдържа около 20% захари.

Жълта тинтява - Начин на употреба

Жълтата тинтява се употребява под формата на отвара, приготвена от една чаена лъжичка ситно нарязани корени в 500 мл вода. Приема се по 1 кафена чашка преди ядене.  Помага при проблеми с храносмилателната система.

Вадене и заготовка на корените: Корените се вадят през есента или пролетта, преди растението да е излязло от състояние на покой. Вадят се само дебелите и месести корени, а младите издънки се пазят много внимателно, тъй като  от тях ще очаквате бъдеща реколта. Извадените корени се почистват от надземната част  и веднага се измиват, без да се накисват. Веднага след измиването се нарязват на парчета с дължина 10-20 см, а парчетата, по-дебели от 2 см се разцепват на дължина на 2-4 части и се сушат в сушилня при температура не по-висока от 60 градуса. Ако не се изсушат веднага в сушилня, корените ще започнат ферментация, а това пречи при използване на растението за лечебни цели. Добре изсушените корени при огъване се чупят. Ако корените са предназначени за пивоварната промишленост, те се натрупват накуп в топло помещение, оставят се да ферментират и след това се пристъпва към тяхното сушене. След ферментиране, корените получават светлокафяв цвят и характерна миризма.

Жълта тинтява - Лечебни съставки

Корените на жълтата тинтява съдържат около 3% горчиви и дъбилни вещества, пектин, захари, нишесте и някои алкалоиди.Основният гликозид е генциопикрин, който притежава сравнително по-нисък индекс на горчивина. Около 5 пъти по-горчив е амарогенцинът. В корените се съдържат още  дъбилни и слузни вещества, тлъсто масло, а също и алкалоидът генпианин.

Жълта тинтява - Къде се среща?

Находищата на жълтата тинтява са обеднели, поради безогледното ѝ бране. Наблюдава се обилен цъфтеж в района на Скопатника и Резньовете—  тъй като тези райони се  охраняват в Народния парк „Витоша“, а и еко  културата на туристите се увеличава.Жълтата тинтява расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1500-2200м надморска височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Пирин, Средните Родопи и Рила.