Бодлив залист – Действие и приложение
Бодлив залист – Описание
Бодлив залист – Използвани части
Бодлив залист – Начин на употреба
Бодлив залист – Дозировка
Бодлив залист – Лечебни съставки
Бодлив залист – Странични ефекти
Бодлив залист или миши трън (Ruscus aculeatus) е лечебно растение, чийто корен се прилага за лечение на състояния, свързани основно със слабост на венозната система – хемороиди, варикозни вени, сърбеж, болка и подуване, както и тежест в краката. Растението се прилага и при атеросклероза, камъни в жлъчката, като слабително средство при запек и като диуретично средство, за повишаване на количеството отделена урина. Бодлив залист се прилага и като средство ускоряващо зарастването на костни фрактури (счупвания).
Бодлив залист – Действие и приложение
Още по темата ХемороидиАтеросклерозаХемороиди - лечение и профилактика - ХемороидиЛенено масло и здраветоБодлив залист е традиционно средство за лечение на варикозни вени и други нарушения на кръвоносната система. Той притежава способността да успокоява симптоми като отичане, сърбеж, болезнени крампи, тежест и напрежение и изтръпване в краката, дължащо се на венозния застой.
Мазила за мазане и свещички, съдържащи бодлив залист, допринасят за облекчаване на болезнени и сърбящи хемороиди. Приета вътрешно, билката също може да ускори възстановителните процеси. Тя стяга разширените кръвоносни съдове, които формират хемороидите и успокоява чувството за парене и сърбеж, което съпровожда това неприятно състояние. В лечението на хемороидалната болест може да се приложи и течен екстракт от растението, който се използва за директно намазване на засегната облест.
Приемът на бодлив залист може да помогне и при различни възпалителни състояния, като синдром на карпалния тунел, предизвикано от застой на лимфа отичане на глезените (лимфедема), както и отичане на долните крайници от различни причини. Билката повишава кръвния ток и засилва циркулацията, заздравява кръвоносните съдове, понижава капилярната чупливост и предпазва от застояване на кръвта в долните крайници. Тези ефекти на растението го превръщат в подходящо средство за лечение на оток на лимфните възли (когато причината не е злокачествено заболяване) и за премахване на отока на тъканите при синдрома на карпалния тунел.
Освен основното действие на бодлив залист, като средство подобряващо циркулацията на кръвта, билката притежава и други полезни ефекти, които обуславят приложението ѝ и при други заболявания. Счита се, че бодлив залист намалява уринната задръжка и има диуретично действие, като може да се прилага в допълнение към терапията на различни инфекции на пикочния мехур. Други възможни приложения на бодлив залист, включват лечение на запек, камъни в бъбреците, гастроинтестинални нарушения и ортостатична хипотония (състояние на понижено кръвно налягане, което се проявява основно при изправяне на тялото от легнало положение).
Бодлив залист е вечнозелено храстовидно растение, което се среща в гористи местности, където е приспособено към развитие на сянка, а също расте и върху крайбрежни скали. На много места растението се развива извън типичното си местообитание, като се засажда в градини под формата на декоративно растение.
Растението достига на височина до 30 сантиметра и има плоски, заострени листа. Цветовете му са дребни, зеленикави и се появяват на пролет. Женските цветове се последват от малки плодове, подобни на червени боровинки.
Бодлив залист – Използвани части
За медицинска употреба се използват коренищата и младите стъбла, но понякога, за направата на лек, се използва цялото растение. Младите филизи на растението могат да се ядат, подобно на ядлив аспарагус.
Бодлив залист – Начин на употреба
Бодлив залист може да се прилага в различни форми. В състава на мазила и свещички (супозитории) се използва за лечение на хемороиди. Обикновено тези форми се прилагат вечер, преди лягане.
Екстракт от бодлив залист под формата на капсули, често се комбинира с витамин С или флавоноиди, и се прилага при системна венозна недостатъчност в доза до 1000 милиграма, три пъти дневно.
Бодлив Залист
Ако се използва сушен корен от билката, две чаени лъжички от него се добавят към половин литър вода и се оставя да поври в покрит съд за около половин час, на бавен огън. След като отварата е готова, се оставя да изстине в покрития съд. Пият се по две супени лъжици охладена течност, шест пъти дневно. За отварата може да се използват и пресни, наситнени корени от бодлив залист. Ако към отварата се добави мед, се счита че добре повлиява дишането и отделянето на задържан секрет в белите дробове.
Като лечение на хронична венозна недостатъчност и други състояния с понижено оттичане на кръвта, се препоръчва прием на 150 милиграма екстракт от корен на бодлив залист. Той може да се съчетае с прием на 150 милиграма хесперидин и 100 милиграма витамин С, два пъти дневно. Поради различното съдържание на билката в различните хранителни добавки, се препоръчва да се спазва указаната на опаковката дозировка.
Коренът на бодлив залист съдържа около 10% сапонини, включително рускогенин и неорускогенин; стероли; тритерпени; флавоноиди, към които се отнасят рутин, кумарин, спартеин, тирамин и гликолова киселина. Най-висока концентрация на рускогенин се открива в корена, който се използва с предимство за лечебни цели.
Други вещества в състава на бодлив залист са алуминий, калций, хром, кобалт, мазнини (около 2%), влакнини (11%), желязо, магнезий, манган, фосфор, калий, протеини (1%), рутин и сукроза (3.5%).
Цветовете на бодлив залист съдържат летливи мастни вещества, восък, хлорофил, танин, албумин и лигнин.
Бодлив залист – Странични ефекти
Растението се счита за безвредно за повечето хора, когато се прилага до три месеца. При някои хора може да причини стомашни болки и гадене.
Поради липсата на достатъчно информация за ефекта на бодлив залист при бременни и кърмещи жени, не се препоръчва приемът му от тези групи.
Бодлив залист може да повиши кръвното налягане и да учести пулса при някои хора. Известен е и възбуждащ ефект върху нервната система.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.