Кордицепс – Описание
Кордицепс – Приложение
Кордицепс – Дозировка
Кордицепс – Състав
Кордицепс – Противопоказания
Кордицепс - Основното приложение на гъбата кордицепс е за подсилване на имунната система, подобряване на издръжливостта при спортуване, забавяне на процесите на стареене и поддържане на по-добро качество на живот.
Кордицепс се използва още и за лечение на кашлица, хроничен бронхит, респираторни заболявания, заболявания на бъбреците, често нощно уриниране, сексуални нарушения при мъжете, анемия, аритмия, висок холестерол, чернодробни нарушения, особено след прекаран хепатит Б, замайване и шум в ушите.
Някои хора приемат кордицепс като стимулант и адаптоген, за повишаване на енергията, издръжливостта и понижаване на чувството на умора.
Още по темата АвитаминозаАнемия – симптоми, причини, диагноза и лечениеБронхитХомеопатията като помощник на психосоматичната медицинаДеменция - Вредните навици в средна възраст ускоряват упадъка на умаЛекувайте се с медВ продължение на хилядолетия, Cordyceps sinensisсе цени високо в Азия като един от най-ефективните прородни тоници за подсилване на организма и за постигане на по-дълъг и качествен живот.
Кордицепс се използва в традиционната китайска медицина като тоник за лечение на бъбречни, белодробни, чернодробни и сърдечни заболявания от хиляди години. Освен това в Азия се прилага и като средство за потискане на растежа на ракови клетки. Лекарите, практикуващи китайска медицина, прилагат гъбата като средство за засилване на имунната система и облекчаване на болките в гърба. Според редица изследвания, гъбата кордицепс притежава противовъзпалително действие, което е особено полезно при хора, страдащи от заболявания на дихателната система, както и хронични заболявания на бъбреците. Противовъзпалителното свойство на кордицепс е изразено до степен, че повлиява различни инфекции на дихателната система и дори туберкулоза. Освен това гъбата улеснява отделянето на вискозния секрет от дихателните пътища. Изследвания върху мишки, са показали, че приемът на кордицепс намалява протеинурията (болестно изхвърляне на белтък с урината), което е един от белезите за бъбречно увреждане.
Въпреки, че кордицепс е известна от много години на традиционната китайска медицина, задълбочено изследване на полезните ѝ ефекти върху организма на човека, се извършва от сравнително скоро време. Клинични изследвания разкриват антибиотичните, противотуморни, антиоксидантни, антиастматични и понижаващи умората свойства. Според други изследвания кордицепс взаимодейства с мъжката полова система, като повишава либидото и помага при еректилна дисфункция.
Има данни, че кордицепс успешно ускорява възстановяването на черния дроб след различни увреждания, като хепатит В и С.
Cordyceps sinensis, която принадлежи към семейство Clavicipitacea, е високо ценена гъба в традиционната китайска медицина, както и в медицинските практики в други азиатски страни – Япония, Корея, Индия, Тайланд.
Името „кордицепс” идва от латинските думи “cord” и “ceps”, които означават бухалка и глава. Кордицепс се развива, паразитирайки върху ларва на насекомо, най-често върху ларвата на Химайлски молец. Тялото на гъбата започва от ларвата на насекомото – гостоприемник и завършва до подобната на бухалка шапка. Тялото е тъмно кафяво до черно на цвят, а „коренът” на гъбата, който в същност представлява тялото на ларвата, съдържащо мицела, е жълтеникав до кафяв на цвят. Недоразвитата ларва, която представлява гостоприемник за гъбата, обикновено се развива на около 15 сантиметра под земята. Малко преди напълно да узрее, гъбата е изконсумирала около 99% от организма на ларвата. Мицелът се оформя, а външната обвивка на тялото на ларвата се втвърдява, за да осигури защита от тежките климатични условия през зимата. За разлика от външната част, вътрешността на ларвата се унищожава. Образуваните спори на кордицепс се освобождават в последствие и се разпространяват чрез вятъра или падат на няколко сантиметра от гъбата.
За медицински цели се използват мицелът и тялото на гъбата.
Кордицепс може да се приема под няколко форми – тинктура, изсушена и стрита на прах гъба и екстракт под формата на капсули. Счита се, че тинктурата от кордицепс е по-силна от капсулите.
Под формата на тинктура (1:5), кордицепс се приема в доза 10-15 капки, два до три пъти на ден. Ако се приема под формата на изсушена и стрита на прах гъба, дозата е два грама, отново два до три пъти дневно. Когато се приема под формата на капсули, дозировката се определя от количеството на екстракта, който е вложен в конкретния продукт. Най-добре е да се следват указанията на опаковката.
При изследване на състава на кордицепс, са открити следните основни съставки: протеини, пептиди, всички есенциални (незаменими) аминокиселини и полиамини. В допълнение към всички незаменими и заменими аминокиселини, като фенилаланин, пролин, хистидин, валин, оксивалин, аргинин, глутамат, кордицепс съдържа и някои необичайни циклични дипептиди. Към последните се отнасят цикло – (Гли-Про), цикло- (Лев-Про), цикло- (Вал-Про), цикло- (Ала- Лев), цикло – (Ала-Вал), цикло- (Тир-Лев). Идентифицирани са и малки количества полиамини, включително 1,3-диамино пропан, кадаверин, спермидин, спермин и путресцин.
В състава на кордицепс са изолирани и полизахариди и въглехидратни деривати. Група олигозахариди и полизахариди, изолирани от кордицепс, стимулират функцията на макрофагите и способстват за лимфоцитната трансформация, които имат пряко отношение към стимулирането на имунната система.
В състава на кордицепс влизат и различни стероли – ергостерол, делта-3 ергостерол, ергостерол пероксид, 3-ситостерол, даукостерол и кампастерол.
Единадесет нуклеозида са открити в гъбата кордицепс.. Главните от тях са аденин, урацил, уридин, гуанозин, тимидин и дезоксиуридин.
В кордицепс се съдържат и различни киселини – кордицепна киселини, кордицепин, мастни киселини и други органични киселини. Изолирани са двайсет и осем наситени и ненаситени мастни киселини. В състава на гъбата се съдържат още алкохоли и алдехиди.
Основните витамини в състава на кордицепс са витамин В1, В2, В12, витамин Е и витамин К. Минералният спектър е изключително широк – натрий, калий, калций, магнезий, желязо, мед, манган, цинк, селен, алуминий, стронций, галий, ванадий.
За повечето хора, приемът на кордицепс е безвреден. Тъй като липсват достатъчно данни за ефекта на гъбата върху плода, кордицепс не се препоръчва при бременни и кърмачки.
Тъй като кордицепс има имуностимулиращо действие, приемът ѝ трябва да се избягва при хора, страдащи от автоимунни болести като мултиплена склероза, системен лупус еритематозус, ревматоиден артрит и други състояния. Кордицепс може да обостри симптомите на посочените заболявания.
Някои лекарства, повлияващи имунната система, например имуносупресанти (циклофосфамид, циклоспорин, сиролимус, преднизон и други кортикостероиди) могат да взаимодействат с кордицепс. Приемът на гъата в комбинация с посочените лекарства, може да доведе до отслабване на ефекта им.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.