Мирта – Описание
Мирта – Приложение
Мирта – Дозировка
Мирта – Състав
Мирта – Противопоказания
Мирта се използва за лечение на настинки, колит и ентерит, диария и гадене. В големи дози, мирта се използва за предизвикване на повръщане. Някои хора използват мирта за стимулиране на кръвообращението.
Понякога мирта се прилага под формата на гаргара за лекуване на възпалено гърло, под формата на вагинален душ – при вагинални инфекции, и под формата на маз – при кожни рани и язви.
В производствения сектор, восъкът, който се извлича от плодовете на мирта, се използва за производство на свещи и в парфюмерията.
Мирта се прилага като стимулант на имунната система и естествен антибиотик. Растението може да е добър вариант за лечение и профилактика на синузит. Благоприятният ефект на мирта при инфекциите на синусите, се дължи на факта, че действа като естествен деконгестант, тоест намалява отока на лигавиците на синусите, дренира задържаните секрети и улеснява дишането през носа. Антибактериалните му свойства действат допълнително за справяне с инфекцията.
Когато се приеме с появата на първите симптоми на настинка или други вирусни инфекции, мирта спомага за намаляване на втрисането и повишената температура, както и на другите съпътстващи симптоми. В мирта се съдържа естествен антибиотик, наречен мирицитрин, който потиска растежа на голям брой бактерии и паразити, като едновременно с това и подпомага понижаването на температурата. Счита се, че мирта е добро решение при настинки, синузити и други заболявания, чийто отличителен белег е повишеното образуване и задържане на секрети. Под формата на гаргара, тинктурата от мирта успешно повлиява тонзилити и възпалено гърло.
Екстрактът от мирта се използва и за лечение на гастроинтестинални нарушения, като синдром на раздразненото черво и хронична диария. Билката е богата на танини и флавоноиди, и притежава противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Тези ефекти на билката спомагат за заздравяване на лигавиците, повлияват благоприятно симптомите на колит и понижават образуването на слуз в червата.
Друго положително качество на екстракта от мирта, е способността му да стимулира имунната система и да тонизира организма, като по този начин увеличава съпротивителните сили на тялото срещу инфекции.
Растението се прилага и за пречистване на тялото от задържаните токсини. Приемът на мирта пречиства кръвта от отпадни вещества, стимулира лимфния дренаж и увеличава изпотяването. По този начин чрез потта, през кожата се отделят токсичните и отпадни за организма вещества.
Мирта е необичайно богата на олигомерни проантоцианидини – най-мощният клас антиоксиданти, които се борят срещу свободните радикали. Те са около двайсет пъти по-силни от витамин С и до петдесет пъти по-силни от витамин Е. Проантоцианидините предпазват организма от развитие на сърдечносъдови заболявания, дегенеративни заболявания и преждевременно стареене. Те подсилват имунната система и спомагат за понижаване на нивата на „лошия” холестерол. Проантоцианидините притежават и способността да повишават здравината и еластичността на кръвоносните съдове, като забавят разпадането на колагена и по този начин поддържат и плътността на кожата.
Външно, мирта се прилага под формата на лапи за лечение на разязвени и подмокрящи рани, както и при възпалени варикозни вени. Кръвоспиращото действие на мирта се използва и за лечение на хемороиди. Външното приложение на мирта успешно облекчава сърбеж и възпаление, използва се при капеща коса и пърхут. Според някои, екстрактът от мирта успешно повлиява и целулита.
Още по темата АвитаминозаЯзва на стомахаДиарияКолит ( Colitis ) - Колит – лечение, описание, причини, диагнозаГруби лекарски грешки в областта на лекарствената терапияНовите медикаменти за сърдечни и ракови болестиМирта се класифицира едновременно като дърво и храст. Съществуват много разновидности, които се срещат по-целия свят, включително Япония, Южна Америка, Северна Америка и Великобритания. Представителите от семейството на мирта са вечнозелени и достигат на височина от 1 до 2.5 метра. Листата са с форма, подобна на острие на нож, лъскави, с малки точки по тях. Когато се смачкат листата или се стрие кората, се отделя много приятен аромат. Въпреки това те имат много горчив и стипчив вкус. Малките плодчета са овални, събрани в гроздове. Те са покрити с зеленикаво-бяла восъчна субстанция, която образува нещо като кора върху тях, и са изпъстрени с малки черни петънца. Външната част на кората на корените е шарена, с гладко, червено-кафяво лико отдолу.
За медицински цели се използва кората на корените от мирта. Патентованият екстракт от мирта за третиране на целулит, включва кора, листа и цветове. Восъчната субстанция, която покрива плодовете на мирта, се използва в производството на свещи и сапуни.
Кората на корените от мирта се събират през късна есен или в началото на зимата. Тя се изсушава, след което или се смила на прах, или се нарязва на ситно. Така приготвената кора се съхранява в плътно затворени буркани, далеч от светлина.
Отвара или чай от мирта се приготвя, като една пълна чаена лъжица с стрита на прах кора от мирта, се добавя към чаша студена вода. Така получената смес се оставя да кипне. Ако вместо стрита на прах, се използва нарязана на дребно кора от корени на мирта, отварата се оставя да поври на бавен огън. Чаят се оставя да се запари за около 15 – 20 минути. Течността се прецежда и се пие до три пъти през деня, за кратък период от време. Така приготвената отвара може да се използва и за гаргара, при възпалено гърло.
Освен под формата на прах, нарязана на ситно кора и отвара, мирта може да се приема и под формата на тинктура. Обикновено се приема половин чаена лъжица, разтворена във вода.
Обичайната употреба на кора от корени на мирта, включва доза около 0.5 грама на ден. За приготвянето на отвара се използва една чаена лъжица от наситнената кора в около 200 милилитра вода. Отварата се пие в дозировка до две, рядко три чаши дневно. Когато се приема под формата на тинктура, дозата е половин чаена лъжичка, разтворена във вода, до два пъти на ден. Тинктурата е за предпочитане, за хората, които не могат да понесат горчивия вкус на отварата от мирта.
Мирта съдържа редица химични субстанции, които и придават горчивия и стипчив вкус, както и приятния аромат. Освен летливи масла, в мирта се съдържат следните вещества – танини, мирицитрин, тритерпеноиди, като мирикадиол, тараксерол и тараксерон, флавоноиди и смоли. Восъчната субстанция, която се отделя от плодовете на мирта съдържа палмитинова, миристинова и лауринова киселина.
Мирта трябва да се прилага внимателно, за препоръчване под лекарско наблюдение, тъй като може да причини някои сериозни странични ефекти, особено ако се прилага в по-високи от препоръчваните дози, както и продължително време. Сред най-честите нежелани реакции на растението са гадене и повръщане. По-рядко може да се причини увреждане на черния дроб.
Мирта трябва да се избягва по време на бременност и кърмене, тъй като ефектите ѝ в тези случаи не са проучени достатъчно и може да се предизвика увреждане на плода.
Поради високото съдържание на танини, които повишават нивата на натрия в тялото, приемът на мирта може да предизвика увеличаване на задържаните течности в организма и да предизвика повишаване на кръвното налягане. Ето защо растението трябва да се избягва от хора, страдащи от високо кръвно налягане и склонност към задържане на течности.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.