Смирна – Действие и приложение
Смирна – Описание
Смирна – Използвани части
Смирна – Начин на употреба
Смирна – Дозировка
Смирна – Лечебни съставки
Смирна – Странични ефекти
Смирна е восъчна субстанция, която се извлича от кората на дървета от рода Commiphora.
Смирна се използва като лекарство при нарушено храносмилане, язви, настинки, астма, артритна болка. Използва се и като средство за повишаване на менструацията.
Смирна се нанася и директно в устната кухина за облекчаване на състоянието при възпалени венци (гингивит), стоматит, лош дъх и напукани устни. Използва се и при хемороиди, рани от залежаване (пролежки, декубитални рани), рани и циреи.
В храни и напитки, смирна се добавя за ароматизиране и овкусяване. В производството, смирна се използва в парфюмерията, козметиката и дори при балсамиране.
Смирна – Действие и приложение
Още по темата АвитаминозаХемороидиЯзва на стомахаДиарияАстмаГруби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия Смирна притежава антибактериални и противовирусни свойства, като потиска растежа на бактериите и намалява риска от възникване или разпространение на инфекциите. Освен това, тя има и известно противогъбично действие и може да се прилага както вътрешно, така и външно, в зависимост от мястото на гъбичната инфекция. Смирна притежава и антисептични и противовъзпалителни свойства, които я правят достъпно и безопасно средство за третиране на леки наранявания на кожата.
Смирна притежава кръвоспиращо действие и успешно може да се прилага за спиране на кръвотечението от рани. Това действие се обяснява със стягащия ефект на смолата върху кръвоносните съдове. Освен това, смирна има стягащо действие и върху венците и може да се използва при гингивити и кървене на венците.
Смирна може успешно да се прилага при кашлица и настинки. Освен, че ефективно се бори срещу причинителите им – бактерии и вируси, със своето отхрачващо действие смирна втечнява и улеснява отделянето на задържаните секрети и по този начин облекчава дишането.
Смирна ива тонизиращо действие върху стомашно-чревния тракт. Приемът ѝ засилва отделянето на храносмилателни сокове, богати на ензими, както и образуването и отделяне на жлъчен сок. Така смирна действа особено благоприятно при хора, с нарушено храносмилане, страдащи от недостатъчност на храносмилателни ензими и намалено отделяне на солна киселини в стомаха. Смирна притежава ѝ апетитовъзбуждащо действие, както и спазмолитични свойства – отпуска гладката мускулатура на стомаха и червата и по този начин облекчава болезнените спазми. Смирна има карминативно (газогонно) действие и подпомага за облекчаване на състоянието при повишено образуване, задържане на газове в червата и съпътстващите ги чувство на подуване и дискомфорт.
Смирна стимулира функцията и на сърдечно-съдовата система, като повишава циркулирането на кръвта в кръвоносните съдове и подобрява снабдяването на тъканите и органите с кислород и хранителни вещества. По този начин се стимулира функцията на всички органи в организма.
Смирна стимулира маточната мускулатура и регулира менструалното течение, особено при оскъдна менструация. Има данни, че смирна повлиява благоприятно и някои съпътстващи симптоми, като честа смяна на настроението и хормонален дисбаланс.
Външно, смирна има антисептично действие и помага за ефективно третиране на акне, циреи, а също екзема и сърбеж на кожата.
Използвана в ароматерапията, смирна има успокояващо и антидепресантно действие.
Дърветата, които дават смолата, известна като смирна, не надхвърлят 3 метра на височина. Те са много здрави, с възлести клони и разклонения, които се отделят под прав ъгъл и завършват с остри шипове. Трилистните листа са овални, дребни и оскъдни на брой. Дърветата произвеждащи смирна за първи път са открити през 1822 год., на брега на Червено море, в пуста и суха област.
В кората на дърветата има канали, които се изпълват с гранулирана материя, която се отделя при нараняване на кората или от естествени процепи по дървото. Тя изтича като бледо-жълта течност, която много бързо се втвърдява и се превръща в червеникаво-кафява маса. Размера на гранулите смирна варира, като средният размер е с големина на орех. Повърхността е грапава и напрашена. Парчетата смирна са крехки и чупливи, полупрозрачни, мазни и често имат бели петна. Смирна е силно ароматна, а вкусът е също ароматен, парлив и горчив. Тя е лесно запалима, но гори слабо.
За медицински цели се използва смолата, която се отделя от определени видове дървета, както и олио от смирна.
Смирна не се разтваря лесно във вода, затова най-лесният начин за приемането ѝ е под формата на тинктура. Тя се приготвя обикновено от една част смирна и пет части етилов алкохол. Тинктурата се използва под формата на гаргара или като вода за уста. Тинктурата от смирна може да се прилага и директно върху възпалени венци, устни или в устната кухина до три пъти дневно. Разредената тинктура може да се използва и за измиване на кожата или като вагинален душ. Вътрешно, тинктурата от смирна се прилага при инфекции на горните дихателни пътища, състояния с повишена температура и като средство за отхрачване при кашлица.
Олио от смирна също може да се прилага върху кожата, като предварително се разреди с 25 мл. вода на всеки 10 капки олио. Така приготвеният разтвор се прилага върху рани и хронични язви. Разредено с бадемово масло, олиото от смирна може да се използва като средство за разтриване на гърдите при бронхит и упорита кашлица. То може да се прилага и за лечение на хемороиди.
От смирна може да се приготвя отвара, като за целта гранулите трябва да се стрият на прах, тъй като са трудно разтворими във вода. Стритата на прах смирна се прибавя към вряща вода и се оставя да поври 10 – 15 минути. След като се пие три пъти на ден.
Друг лесен начин за приемане на смирна е под формата на капсули.
Под формата на отвара, смирна се приготвя като към една чаша вряща вода, се добавя 1-2 пълни чаени лъжички стрита на прах смирна. Отварата се приема в доза три чаши на ден.
Под формата на тинктура, смирна се приема вътрешно в доза 1 до 4 милилитра три пъти на ден, добавена към вода или друга течност.
Под формата на капсули, смирна може да се приема в доза 200 милиграма, до пет пъти дневно.
Смирна се състои от летливо масло, смоли, клей, стероли и други. В състава на летливото масло влизат хераболен, кадинен, елемол, еугенол, куминалдехид и фураносесквитерпени, към които спадат фуранодиен, фуранодиенон, курзеренон, линдестрен и други.
В смолата се съдържа алфа-, бета- и гама-комифорна киселини, комифоринова киселина, комиферин, хераборезен и други. В смирна се съдържат още арабиноза, галактоза, ксилоза и 4-о-метилглюкуронова киселина.
Когато се прилага в малки количества, смирана се счита за безвредна за повечето хора. Могат да се наблюдават странични ефекти като обрив по кожата, при прилагане директно върху нея, и диария, когато се приема вътрешно.
В големи дози, надхвърлящи 2-4 грама, смирна може да предизвика дрезнене набъбреците и промяна в сърдечната честота.
Смирна не трябва да се прилага при бременни жени, тъй като може да стимулира маточната мускулатура и да доведе до преждевременно раждане или аборт. Тъй като не е известен ефекта на смирна върху кърмачета, тя трябва да се избягва и от кърмачки. Нанасянето върху кожата също не се препоръчва при бременни и кърмещи жени.
Смирна трябва де се прилага с повишено внимание при диабетици, тъй като има данни, че притежава глюкозопонижаващ ефект. При приемането ѝ едновременно с лекарства за диабет, може да засили техния ефект и да доведе до прекомерно понижаване на кръвната глюкоза.
Смирна трябва да се избягва при хора, страдащи от сърдечни заболявания, тъй като може да доведе до промяна в сърдечната честота.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.