Соя – Описание
Соя – Приложение
Соя – Дозировка
Соя – Състав
Соя се използва като храна, осигуряваща растителен протеин, както и за медицински цели. Прилага се при висок холестерол, високо кръвно налягане, за профилактика на заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Соя се използва се също и при втори тип захарен диабет, астма, за профилактика на остеопороза. Има данни за приложение на соя и при различни злокачествени заболявания – рак на белите дробове, ендометриален карцином, простатен и тиреоиден карцином.
Други приложения на соя включват лечение на запек и диария, за понижаване на белтъка в урината, при хора с бъбречно заболяване, подобряване на паметта и при мускулна умора след физическа активност.
При жени, соя се прилага отдавна за лечение на горещи вълни и други симптоми, съпътстващи менопаузата, както и за повлияване на симптомите при предменструален синдром – болка и напрежение в гърдите, чувство за подуване, честа смяна на настроението.
В хранително-вкусовата промишленост соя се използва като заместител на краве мляко в адаптираните млека за кърмачета, проявяващи алергия към белтъка от краве мляко. Соята се влага в различни продукти за вегетарианци – тофу, соева кайма и колбаси, напитки, а също и се яде сварена или печена.
Соя съдържа протеин, изофлавони и фибри, които допринасят за полезните ѝ ефекти върху здравето на човека. Тя е още източник и на лецитин и други фосфолипиди. Изофлавоните в соя не случайно се наричат фитоестрогени, тъй като попаднали в организма, те играят роля, подобна на тази на ендогенните (произвеждани от тялото) естрогени. Провеждани са редица клинични проучвания, според които приемът на фитоестрогени от соя могат да облекчат симптомите, дължащи се на понижените нива на женски полови хормони, след настъпване на менопауза. При много жени се отбелязва отслабване на горещите вълни и понижаване на раздразнителността и честата смяна в настроението. По аналогичен начин, приемът на соя може да облекчи и симптомите, свързани с предменструалния синдром, сред които водещи са напрежението в млечните жлези и чувството на подуване.
Има данни, че фитоестрогените, съдържащи се в соя, могат да забавят понижаването на костната плътност при жени в менопауза, като по този начин да намалят риска от остеопороза и фрактури. Нужни са допълнителни изследвания в тази насока, които да потвърдят тези ползи от приема на соя.
Многобройни клинични проучвания съобщават, че добавянето на соев протеин към хранителния режим, може да доведе до умерено понижаване на общия холестерол и нископлътностния „лош” холестерол, както и до леко изразено понижаване на стойностите на триглицеридите. Има предположения, че тези ефекти върху липидния статус, се дължат на изофловоните генистеин и даидзеин, но те не са потвърдени.
Съществуват данни, че приемът на соеви продукти може да окаже благоприятно влияние върху стойностите на кръвната захар при хора с диабет тип 2. Необходими са още проучвания в тази насока, на базата на които това приложение на соя да бъде утвърдено. Въпреки това, подобряването на липидния статус, както и доставянето на растителен протеин към диетата на диабетика, има определено благоприятно влияние.
Провеждани са големи проучвания, според които хората, консумиращи соеви продукти имат по-нисък риск от развитие на различни злокачествени заболявания, в това число – рак на дебелото черво, простатата и млечната жлеза. Най-вероятно това се дължи на съдържащите се в соя изофлавони, но все още липсва достатъчно достоверна информация по този въпрос.
Още по темата Остеопороза - Симптоми и Лечение на ОстеопорозаАстмаАритмия - Симптоми и Лечение при АритмияОстеопорозаАстма - Симптоми и Лечение на АстмаБългарска компания провежда безплатни обучения за работа с ДНК изследвания Соя е ядливо растение, което се отнася към зеленчуците и произхожда от Източна Азия. На височина растението варира от двайсет сантиметра до два метра. Шушулките, стъблата и листата са покрити с фин, кафяв или сив мъх. Листата са трилистни, съдържащи три или четири листенца, които достигат на дължина до 6-15 сантиметра, а на ширина – от 2 до 7 сантиметра. Листата на соя опадват, преди семената да са узрели. Дребните, самоопрашващи се цветове на соя, се разполагат в основата на листата. Цветът им може да бъде бял, розов или лилав. Плодът на соя представлява мъхеста шушулка, която се разполага в група с още три до пет шушулки. Дължината на всяка шушулка е от три до осем сантиметра и обекновено съдържа две до четири, рядко повече, семена.
Соевите семена имат различни размери, а цветът на обвивката им може да е много разнообразен – черен, кафяв, син, жълт, зелен и на петна. Обвивката на зрелите соеви зърна е твърда, водоустоучива и предпазва вътрешността на зърното от увреждане. Ако се наруши целостта на обвивката, соевото зърно няма да покълне. В обвивката на зърната има много малък отвор, който позволява абсорбцията на вода, необходима за поникване на растението. Установено е, че зърна, които съдържат повишено количество протеин, към които се отнасят соевите зърна, могат да бъдат изсушени и след абсорбция на вода, да се възстановят напълно.
За храна, както и за медицински цели, се използват плодовете на растението соя, тоест соевите зърна.
Предлага се огромно разнообразие от соеви продукти – соево брашно, соево мляко, печени или варени соеви зърна, соево сирене (тофу), заместители на месо, приготвени от соя, включително колбаси, кайма, шницели и други. От соя се извлича протеин, който се влага в различни протеинови шейкове за подсилване на организма и за увеличаване на мускулната маса. От соя се извлича и соев лецитин, който се добавя към редица хранителни продукти или се предлага самостоятелно, под форма на капсули или гранули, за засилване на концентрацията и мозъчните функции.
За медицински цели, соя се прилага основно под формата на капсули, като от зърната се извличат ценните изофлавони, които притежават естрогеноподобен ефект (фитоестрогени).
Изсушените соеви зърна съдържат 36% протеин, 19% мазнини, 35% въглехидрати (от които 17% са хранителни влакнини), 5% витамини, минерали и някои други вещества. За соевия протеин е характерно, че съдържа всички важни за човека аминокиселини, което го прави равностоен заместител на животинския протеин, като в допълнение количеството на наситени мазнини и холестерол е по-ниско в соята, в сравнение с месото. От мазнините, съдържащи се в соевите зърна, значителна част се пада на полиненаситените мазнини. Около 55% от мазнините се падат на линоловата киселина, а 8% - на алфа-линоловата киселина. Сред мастното съдържание на зърната се открояват още фосфолипидите, основно лецитин, фитостероли и токофероли (витамин Е).
Соевите зърна са по-добър източник на витамини от група В, в сравнение със зърнените храни, въпреки че са бедни на витамин В12 и витамин С. Соя е богата на витамин Е, който е отличен естествен антиоксидант. Соевите зърна са сравнително богати на калий, фосфор, калций, магнезий и желязо.
Соевите зърна са най-богатият източник на изофлавони (до 3мг/гр. сухо вещество) в природата. В соя се съдържат три основни вида изофлавони – даидзеин, генистеин, глицитеин, като първите два заемат до 90% от общото съдържание изофлавони. Изофлавоните са структурно подобни на естрадиола на бозайниците и могат да се свързват за естрогенните рецептори в организма. Ето защо те се наричат фитоестрогени.
Соевите продукти могат да се дозират различно, в зависимост от здравословното състояние на пациентите. При повишен холестерол се препоръчват от 20 до 40 грама дневно соев протеин; като профилактика на остеопороза – 40 грама соев протеин на ден; при жени в менопауза се препоръчва прием на 20 – 60 грама соев протеин на ден, или 50 – 120 мг. екстракт от соеви изофлавони.
Съдържанието на изофлавони в различните соеви продукти варира в значителни граници. В един грам соево брашно се съдържат 2.6 мг. изофлавони; в един грам ферментирали соеви зърна – 1.3 мг.; в един грам варени соеви зърна – 0.6 мг. изофлавони.
Соя се използва от векове като източник на храна и се е утвърдила като безопасна. Въпреки това е възможна поява на алергии при предразположени към алергии хора, които могат да варират от леко неразположение до анафилактичен шок.
Освен алергични реакции, приемът на соя може да доведе до стомашно-чревен дискомфорт, като гадене, чувство за подуване на корема и повишено образуване на газове.
Приемът на соеви препарати не се препоръчва при хора, страдащи от чувствителни на естроген злокачествени заболявания, поради наличието на фитоестрогени.
Приемана като храна, в умерени количества, соя може да се включи в менюто на бременни и кърмещи жени. Под формата на хранителна добавка, с екстракт от соеви изофлавони обаче, е добре да се избягва от тези групи хора, тъй като ефектът им не е добре проучен.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.