Желязо – Свойства
Желязо – Недостиг
Желязо – Храни
Желязо – Дозировка
Желязо – Предозиране
Желязо е жизненоважен минерал за човешкия организъм. По-голямата част от него се намира в червените кръвни клетки (еритроцитите) като част от хемоглобина. Основна функция на желязо е пренасянето на кислород до всяка клетка в тялото. Желязо е необходимо и за синтеза на аденозин трифосфат (АТФ) – основен източник на енергия за клетките. Излишното желязо се складира в черния дроб, костния мозък, далака (слезката) и мускулите.
Недостигът на желязо води до развитие на анемия. Най-честите симптоми на това състояние са слабост и умора, тъй като недостигът на желязо води до по-малко количество кислород, постъпващо към тъканите. С повишен риск от развитие на железен дефицит са бременните жени, жените преди менопауза и децата. Желязодефицитната анемия при децата се свързва с нарушаване на нервно-психическото развитие. Анемията може да бъде лека, умерена и тежка. Тя може да се дължи на кръвозагуба, например при кървяща язва на стомаха, тежка менструация, тежка травма, хирургична интервенция или злокачествен тумор. Анемия настъпва и при бедна на желязо диета, при нарушена абсорбция на желязо в стомашно-чревния тракт, бременност и бърз растеж в детската възраст или през пубертета.
Според Световната Здравна Организация (СЗО), дефицитът на желязо е най-честото недоимъчно състояние в света. Над 80% от хората вероятно имат клинично неизявен (латентен) железен дефицит, а 30% - желязодефицитна анемия.
От друга страна, прекаленото количество желязо в тялото може да доведе до състояние, известно като хемохроматоза, което може да доведе до развитие на диабет (т.нар. бронзов диабет), чернодробно увреждане и характерно оцветяване на кожата. За разлика от други хранителни вещества, излишъкът от желязо не може да се отделя от тялото и се натрупва в органите. Ето защо приемът на хранителни добавки, съдържащи желязо, трябва да става по преценка и под наблюдението на лекар.
Още по темата АвитаминозаАнемия – симптоми, причини, диагноза и лечениеКак да преодолеем пролетна умораЕсенната тъгаЕхинацея и прополис вдигат имунитета в студа8 начина за борба с грипа Основната функция на желязо в организма е свързана с пренасянето на кислород до всяка клетка в организма. Желязо е незаменима част от молекулата на хемоглобина в еритроцитите и миоглобина в мускулите. Основната функция на хемоглобина в червените кръвни клетки е да свързва кислорода от вдишания в белите дробове въздух, при което се образува т.нар. оксихемоглобин. С помощта на движението на кръвта, кислородът се отнася до всички тъкани и органи в организма. Отделяният от тъканите въглероден диоксид се свързва с хемоглобина, при което се образува карбаминохемоглобин. Последният се отнася до белите дробове и въглеродният диоксид се отделя с издишания въздух. Осигуряването на достатъчно количество желязо, предпазва организма от развитие на анемия.
Кислородопренасящата функция на желязото в хемоглобина, има пряко значение за оптималната функция на всички органи в организма и най-вече на мозъка. Въпреки сравнително малката си маса, мозъкът използва около 20% от кислорода, който се пренася с еритроцитите. Освен това, желязо участва в изграждането на редица невротрансмитери в мозъка – допамин, адреналин, серотонин, които имат важно значение за предаване на информацията между нервните клетки. Ето защо желязото има важно значение за нормалното функциониране на нервната система. Нормалното функциониране на всички мускули в тялото също е силно зависимо от наличието на желязо в организма, тъй като то участва в синтеза на миоглобина в мускулите.
Друга важна функция на желязото в организма, е участието му в редица ензимни системи, които са необходими за протичането на многобройните реакции в организма. Ензими, които с нуждаят от желязо, са каталаза, цитохроми и други. Недостигът на желязо води нарушаване на нормалното протичане на реакциите в организма и често се изявява с поява на умора и липса на енергия, въпреки че липсват белези на развита анемия.
Има данни, че приемът на желязо подобрява симптомите при деца с хиперактивност и дефицит на вниманието. В детска възраст обаче, рискът от предозиране с желязо е много голям, така че приемът на железни препарати трябва да става само под стриктен контрол на лекар.
Леките форми на железен дефицит често остават неоткрити. В тези ранни стадии, дори стойностите на хемоглобина при лабораторните изследвания, може да е в референтни граници или на долната граница. Единственият белег, че желязото в организма е понижено, е понижената стойност на феритина – белтък, който складира желязо в организма. С понижаване на запасите на желязо в организма, настъпва железен дефицит и в последствие – желязодефицитна анемия. Дефицитът на желязо води до поява на лесна умора, слабост и замаяност до причерняване, повишена раздразнителност, промени във външния вид – чупливост на ноктите и набраздявания, оредяване на косата и повишена чупливост на космите, бледост на кожата и видимите лигавици, изглаждане на вкусовите папили по повърхността на езика. При по-изразен дефицит на желязо настъпва задух при извършване на минимални усилия, чувство на студ, ускоряване на пулса. Рядко срещан симптом на железен дефицит е извращение на вкуса, при което хората имат желание за консумиране на неядливи неща – пръст или глина, картон и други. Състоянието се среща най-вече при деца и обикновено изчезва с компенсиране на железния дефицит с железни препарати.
Желязото, което се приема чрез храната, е в две основни форми – хем и не-хем. Първият вид се абсорбира и усвоява по-лесно от организма. Той се открива в храните от животински произход – черен дроб, червени меса, пилешко, риба и ракообразни (основно стриди). Източници на не-хем желязо са боб и грах, зеленчуци, ядки и семена, пълнозърнести храни, меласа, зеленолистни зеленчуци. Някои хранителни вещества улесняват усвояването на желязо от организма. Витамин С улеснява абсорбирането на желязо в храносмилателната система, докато млечните продукти, триците, чайът, понижават абсорбцията му.
Желязото, което се приема като хранителна добавка, е под формата на различни железни съединения. Използват се железен сулфат (най-честата форма), железен фумарат, железен сукцинат, железен глюконат, железен лактат, железен глутамат, железен амониев цитрат.
При тежка желязодефицитна анемия и при тежки кръвозагуби, често се налага преливане на кръвни продукти и железни препарати интравенозно, в болнични условия.
Поради риска от натрупване на желязо в организма и нежелани последици, приемът на железни препарати трябва да става винаги по лекарско предписание и наблюдение. Това важи особено много в детска възраст. Нуждите от желязо при различните възрастови групи, са следните:
· Бебета от 7 до 12 месеца – 11 мг. дневно;
· Деца от 1 до 3 години – 7 мг. дневно;
· Деца от 4 до 8 години – 10 мг. дневно;
· Деца от 9 до 13 години – 8 мг. дневно;
· Момчета от 14 до 18 години – 11 мг. дневно;
· Момичета от 14 до 18 години – 15 мг. дневно;
Кърмените бебета усвояват по-лесно желязото от кърмата, в сравнение с бебета, хранени с адаптирани млека. Въпреки това, се предлага голямо разнообразие от обогатени с желязо, адаптирани млека. След шестия месец, трябва да започне постепенно въвеждане на солидни храни, богати на желязо. Децата, които са отбити преди навършване на една година, е добре да получават обогатено с желязо адаптирано мляко.
- Мъже от 19 до 50 години – 8 мг. дневно;
- Жени от 19 до 50 години – 18 мг. дневно;
- Възрастни над 51 години – 8 мг. дневно;
- Бременни жени – 27 мг. дневно;
- Кърмещи жени – 10 мг. дневно.
Най-честите странични ефекти от прием на железни препарати са стомашен дискомфорт, гадене, диария или запек, киселини и парене зад гръдната кост. Трябва да се има в предвид, че приемът на железни препарати оцветява изпражненията в черно.
Приемът на високи дози желязо, за продължителен период от време, води до отлагането му в тъканите и органите. Отлагането на желязо в черния дроб, води до нарушаване на неговата функция. Желязо се отлага още в кожата и лигавиците и води до поява на характерно оцветяване. Отлагането на желязо в сърцето води до сериозни последици, с развитие на сърдечна недостатъчност. Натрупването на желязо води и до развитието на диабет.
Приемането на много високи дози желязо, от порядъка на 50-100 пъти над препоръчваните дневни дози е токсично за организма. То води до унищожаване на част от клетките на стомашно-чревния тракт и поява на повръщане, кървава диария и дори до смърт. Желязно отравяне е често в детска възраст и затова хранителните добавки с желязо, трябва да се държат далеч от достъп на деца.
Железните препарати, които се назначават интравенозно в болнични условия за лечение на тежка анемия, могат да доведат до поява на главоболие, повишаване на телесната температура, подуване на лимфните възли, болки в ставите. В редки случаи, можа да настъпят тежки алергични реакции, до анафилактичен шок.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.