Цинк – Приложение
Цинк – Недостиг
Цинк – Източници
Цинк – Дозировка
Цинк – Противопоказания
Цинк е микроелемент, който се открива във всяка клетка на човешкото тяло. Действието на цинк в организма е разнопосочно. Цинк е необходим за нормалното заздравяване на раните, за нормалното функциониране на имунната система, за растежа и възпроизводството, за осъществяване на функцията на анализаторите, за кръвосъсирването, както и за нормалната функция на инсулина и щитовидните хормони.
Цинк притежава също и антиоксидантни свойства, като предпазва тялото от увреждащото действие на свободните радикали. Тези вредни за организма молекули, се свързват с процесите на стареене, както и с развитието на редица заболявания – сърдечни, злокачествени заболявания и други. Антиоксидантите, неутрализирайки свободните радикали, могат да помогнат за профилактиката на тези заболявания.
Въпреки голямото значение на цинк за организма, нуждите от микроелемента не са големи. Препоръчваната дневна нужда от цинк за възрастни е 8-11 милиграма. Наличието на лекостепенен дефицит на цинк е често срещано. Обикновено с приема на мултивитаминен и минерален препарат, в комбинация със здравословен хранителен режим, се набавя небходимата доза цинк. Наличието на сериозен дефицит на цинк в индустриализираните страни, е много рядко. Ниски нива на този микроелемент се откриват най-често в хора в напреднала възраст, алкохолици, хора, страдащи от анорексия, както и спазващите много строги диети. Дефицит на цинк може да се наблюдава и при хора, страдащи от синдроми на малабсорбция, като болест на Крон и цьолиакия (глутенова ентеропатия).
Симптомите при дефицит на цинк включват загуба на апетит, забавен растеж при деца, загуба на тегло, нарушения във вкуса и мириса, бавно зарастване на рани, кожни проблеми като акне, атопичен дерматит и псориазис, оредяване на косата, менструални нарушения, депресия.
Цинк понижава количеството на микроелемента мед, който се абсорбира от тялото. Високите дози цинк, могат да доведат до поява на дефицит на мед. Ето защо се препоръчва приемът на цинк, да се съпровожда от прием на 2 мг. мед дневно.
Още по темата АкнеПсориазисЛекарство помага на имунната система да се пребори с настинките и грипаЛична хигиена - Някои опасни химикали в продуктите за лична хигиена, които е по-добре да избягватеОбявете война на херпеситеКакво да правим, когато ни се появи ечемик Цинк е жизненоважен микроелемент, както за хората, така и за животните и растенията. Той е необходим за много биологични функции и играе ключова роля в повече от 300 ензима, катализиращи риакции в човешкото тяло. Тялото на възрастен човек съдържа около 2-3 грама цинк. Той се открива в органите, костите и течностите. Най-много цинк се съдържат в костите и мускулите (около 90%). Особено висока концентрация на цинк се открива в простатната жлеза и семенната течност.
Цинк е жизненоважен за растежа и процесите на делене на клетките в тялото. Микроелементът е от голямо значение по време на бременност, когато клетките на формиращия се плод, се делят интензивно. Има данни, че приемът на достатъчно количество цинк по време на бременността, понижава риска от развитие на вродени аномалии на плода, както и от преждевременно раждане. Цинк е особено необходим в детска възраст, за нормалното протичане на растежа и развитието на костната система.
Цинк има отношение и към половата система, както на мъжете, така и на жените. При мъжете, микроелементът цинк има предпазващо действие върху простатната жлеза, като понижава риска от развитие на простатит (възпаление на простатата) и простатна хипертрофия. Той има и важно значение за плодовитостта на спермата, като поддържа броя и подвижността на сперматозоидите и нормалните нива на тестостерона. При жените, приемът на цинк може да облекчи менструлните нарушения, както и симптомите, свързани с предменструалния синдром.
От всички витамини и минерали, цинк проявява най-голяма връзка с нормалното функциониране на имунната система. Той има най-голямо влияние върху Т-лимфоцитите. Ниските нива на цинк водят до понижена функция на тези бели кръвни клетки. Според някои проучвания, повишеният прием на цинк подпомага имунната система при пневмония, диария и други болестни състояния, както и скъсява продължителността на простудните заболявания.
Цинк има отношение към възпремането на вкуса и мириса, и следователно има връзка и с апетита. Неговото действие се свързва с влияние върху мозъчни центрове, които приемат и обработват информацията, получена от вкусовите рецептори и носа. Нивата на цинк в кръвта влияят и върху други микроелементи, като мед и манган, които имат значение за вкусовите предпочитания и апетита на човек. Има проведени проучвания, които потвърждават ролята на цинк в лечението на хора, страдащи от анорексия.
Цинк е микроелемент, който повлиява благоприятно състоянието на кожата, косата и ноктите. Той ускорява процесите на подновяване на кожните клетки. Цинковите кремове се използват и при бебета, за успокояване на кожата под пелените. Цинк намалява обривите по кожата и ускорява заздравяването на раните. Той намира приложение и в лечението на акне, както и при псориазис и невродермит. Благодарение на противовъзпалителните си свойства, цинк облекчава състоянието на кожата и при изгаряния, както и при някои заболявания на венците. Цинк е важен и за здравето на косата. Недостатъчните нива на цинк в кръвта може да доведат до оредяване на косата, изтъняване на косъма и загуба на блясък, както и до ранно побеляване на косата. Цинк се прилага широко в състава на шампоани за лечение на пърхут.
Открити са високи концентрации на цинк в ретината, като с възрастта неговата концентрация се понижава. Счита се, че това понижаване на концентрацията на цинк, може да играе роля в развитието на свързана с възрастта макулна дегенерация, която е причина за частична или пълна слепота. Препоръчва се за забавяне на развитието на макулната дегенерация, освен цинк, да се приемат още витамин С, витамин Е, бета-каротен, мед и лутеин. Приемът на цинк може да предпази и от развитие на нощна слепота и катаракта.
Провеждат се проучвания, според които цинк може да се използва в лечението на болестта на Уилсън (болест, при която има повишено ниво на мед в кръвта и отлагането на този микроелемент в тъканите). Прилагането на цинк в подобни случаи се обяснява със способността на микроелемента да понижава нивата на мед в кръвта.
Лекостепенният дефицит на цинк често пъти остава без характерни симптоми. По-тежките случаи на дефицит на цинк, може да се изявят с поява на повишена уморяемост до летаргичност; диария, анорексия; забавяне на растежа при деца, забавяне на половото съзряване, нарушения в оплодителната способност при мъжете; психическа неустойчивост; промени по кожата и ноктите, окапване на косата; увеличаване на размерите на черния дроб (хепатомегалия); повишена податливост към инфекции; нарушения във вкуса и мириса; забавено зарастване на рани; зрителни смущения.
Тялото абсорбира около 20 до 40% от цинка, който се намира в храната. Животинските продукти, като червено месо, риба и пилешко, предоставят по-лесен за абсорбиране и усвояване цинк, в сравнение с растителните храни. Цинк се усвоява най-добре, когато се приема по време на хранене, с богата на протеини храна. Най-добрият източник на цинк са стридите, червените меса, пилешко, сирена (рикота, гауда), скариди, раци и други черупчести морски храни. Друг добър източник на цинк са бобовите растения, пълнозърнестите храни, тофу, бирена мая, гъби, тиквени и слънчогледови семена.
Под формата на хранителна добавка, цинк може да се открие под различна форма. Цинковият сулфат е най-евтината форма, но и най-трудно усвояемата и често води до стомашен дискомфорт. По-лесно усвояемите форми на цинк са цинков пиколинат, цинков цитрат, цинков ацетат, цинков глицерат, цинков монометионин.
Освен под формата на капсули и таблетки, цинк може да се открие и като пастили за смучене и назален спрей, които се прилагат най-често при настинки. Със спрейовете за нос обаче, трябва да се внимава, тъй като водят до някои странични ефекти.
Хранителните добавки, съдържащи цинк, е желателно да се приемат с вода или сок. Ако приемът им води до стомашен дискомфорт, те могат да се вземат по време на хранене. Цинкови препарати не трябва да се приемат по едно и също време с железни или калциеви препарати. Тъй като съществува тясна връзка между цинк и мед, приемът на цинкови препарати, трябва да се съпровожда от прием на мед.
В зависимост от възрастта, се препоръчват следните препоръчителни дневни дози:
- Бебета от 7 до 12 месеца – 3 мг/дневно;
- Деца от 1 до 3 години – 3 мг/дневно;
- Деца от 4 до 8 години – 5 мг/дневно;
- Деца от 9 до 13 години – 8 мг/дневно;
- Момичета от 14 до 18 години – 9 мг/дневно;
- Момчета от 14 до 18 години – 11 мг/дневно;
- Мъже над 19 години – 11мг/дневно;
- Жени над 19 години – 8 мг/дневно;
- Бременни жени – 11 мг/дневно;
- Кърмещи жени – 12 мг/дневно.
Поради възможните странични ефекти и взаимодействия с лекарства, лекарствените средства, съдържащи цинк, трябва да се приемат под лекарски контрол.
Изследвания показват, че приемът на цинк в доза до 40 мг. дневно за кратък период от време, е безопасна за здравето. Липсват обаче, категорични данни за безопасността при продължителен прием на цинк във високи дози.
Най-честите странични ефекти на цинк, включват стомашен дискомфорт, гадене, повръщане, метален вкус в устата. Високите дози цинк могат да предизвикат замаяност, главоболие, сънливост, повишено изпотяване, загуба на мускулната координация, алкохолна нетолерантност, халюцинации и анемия.
Много високите дози цинк могат да предизвикат парадоксално отслабване на функциите на имунната система, както и да доведат до понижаване на „добрия” холестерол и повишаване на „лошия”.
Използването на спрей за нос, съдържащ цинк, за лечение на хрема, може да доведе до загуба на мириса.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.