Селен – Приложение
Селен – Недостиг
Селен – Източници
Селен – Дозировка
Селен – Предозиране
Селен е незаменим за организма минерал, който се открива в малки количества в тялото. Основна функция на селен е като антиоксидант, особено в комбинация с витамин Е. Антиоксидантите, като селен, помагат на тялото да се пребори с увреждащите частици, известни като свободни радикали. Свободните радикали могат да увредят клетъчните мембрани и ДНК, и да допринесат за ускоряване на процесите на стареене и поява на болестни състояния, като сърдечно-съдови заболявания и злокачествени заболявания. Антиоксидантите неутрализират тези вредни частици и така могат да предотвратят част от увреждащите им ефекти.
Селен има значение и за нормалната функция на щитовидната жлеза. Имунната система също има нужда от селен за осъществяване на функциите си. Хора с редица болестни състояния, от ревматоиден артрит до някои типове ракови заболявания, често имат ниски нива на селен в кръвта. Учените обаче не са сигурни, дали ниските нива на селен са причина за появата им, или резултат от тези заболявания.
При спазване на балансиран хранителен режим, най-често се набавя необходимото количество селен. Ниски нива на минерала в кръвта или изявен дефицит, могат да се наблюдават при пушачи, злоупотреба с алкохол, прием на орални контрацептиви, наличие на заболяване, нарушаващо абсорбцията на селен в стомашно-чревния тракт (Болест на Крон и улцетивен колит).
Още по темата Диабетна невропатияДиабетна ретинопатия ( Diabetic Retinopathy )ДиабетРакът на кожата е №1 в списъка на Онкологичните заболяванияБългарска компания провежда безплатни обучения за работа с ДНК изследванияНа симпозиум на водещи експерти в областта на артериалната хипертония във Велинград бяха представени нови данни, потвърждаващи ефикасността на TWYNSTA® Въпреки че нуждите от селен за организма не са големи, той играе важна роля за правилното функциониране на редица органи и системи. Селен участва в изграждането на ензими, които са свързани с антиоксидантната защита на организма срещу вредното действие на свободните радикали. Човек е изложен на непрекъснатото действие на тези вредни частици. Те се образуват в хода на нормалните жизнени процеси в тялото, като количеството им се повишава значително при излагане на тютюнев дим, замърсители от околната среда и други токсини. Ензимите, които съдържат селен в структурата си, се наричат глутатион пероксидази и тяхната основна функция е да обезвреждат токсичния за тялото водороден пероксид. Тези ензими са известни още като селенопротеини, което подчертава значението на съдържащия се в тях селен.
Селен има значение и за нормалното функциониране на щитовидната жлеза. Това е малка жлеза, разположена в областта на шията, която е натоварена с редица функции, свързани с топлопродукцията, метаболизма, фертилитета, сърдечно-съдовата система и други. Селен влиза в състава на ензим, който е отговорен за превръщането на по-малко активния хормон на щитовидната жлеза – тетрайодтиронин (Т4, тироксин) в метаболитно по-активния – трийодтиронин (Т3).
Клинични проучвания показват, че селен, в комбинация с други витамини, има положително влияние върху функционирането на имунната система. Установява се повишаване на броя на белите кръвни клетки, които играят централна роля в осъществяването на имунния отговор срещу бактерии и вируси. Съществуват данни, че приемът на селен, в комбинация с цинк и витамин С, може да намали честотата и продължителността на сезонните простудни заболявания.
Липсва ясна връзка между ниските нива на селен в организма и заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. Има данни, че недостигът на селен може да допринесе за развитието на сърдечна недостатъчност, както и да ускори процесите на атеросклероза – образуване на плаки по кръвоносните съдове и втвърдяване на стените им. Приемът на селен обаче, не води до значително понижение на риска от развитие на тези заболявания. В комбинация с витамин Е и бета-каротен, селен подпомага за понижаване на „лошия” холестерол. В същото време, той може да взаимодейства с лекарствата, които понижават холестерола и да намали активността им. Затова приемът на селен трябва да става след консултация с лекар.
Редица клинични изследвания откриват връзка между нивата на селен в организма и развитието на злокачествени заболявания, въпреки че все още не е открит механизма на действие на микроелемента. Изследователи са открили, че хората, населяващи места с високо съдържание на селен в почвата и храната, имат по-ниска честота на злокачествени заболявания. В допълнение, хората, страдащи от различни ракови образувания, имат ниски нива на селен в кръвта.
При проведените редица изследвания, се установява, че макар и да не лекува, приемът на селен подобрява преживяемостта при пациенти с рак на кожата, както и понижава риска от развитие на простатен карцином при мъжете. Подобна връзка обаче, не се открива при всички видове рак, например при рак на белите дробове, хранопровода или дебелото черво.
Дефицитът на селен не винаги се изявява с определени симптоми. Поради влиянието на селен върху имунната система, недостигът на микроелемента може да се изяви с по-чести боледувания. Белези на дефицит на селен са умора, мускулна слабост, сърдечни нарушения. Хроничният недостиг на селен, в райони с бедна на селен почва, може да доведе до състояние, при което са засегнати ставите и костите, сърцето или се развива забавяне на психичното развитие.
Рискови фактори за развитие на дефицит на селен са обитаване на райони, с бедна на селен почва, продължително парентерално хранене, както и оперативно отстраняване на част от червата, което влошава абсорбцията на хранителни вещества, в това число и селен.
Добри източници за набавяне на селен са бирена мая, пшеничен зародиш, черен дроб, масло, риби (скумрия, тон, камбала, херинга), стриди, миди, омари, чесън, слънчогледови ядки, бразилски орех. Съдържанието на селен в храната зависи от съдържанието му в почвата, където е отглеждана. Трябва да се има в предвид, че обработката на храната, разрушава селен. Осигуряването на достатъчно прясна, нерафинирана храна, гарантира набавянето на необходимия за организма селен.
Селен може да се приема и като част от мултивитамини и минерали, специални антиоксидантни формули или като отделен препарат. В повечето хранителни добавки, селен се съдържа под формата на селенометионин.
Минималните препоръчителни дневни нужди от селен са следните:
-
Деца от 1 до 3 години – 20 мкг./дневно;
-
Деца от 4 до 8 години – 30 мкг./дневно;
-
Деца от 9 до 13 години – 40 мкг./дневно;
-
Деца от 14 до 18 години – 55 мкг./дневно;
-
Възрастни – 55 мкг./дневно;
-
Бременни жени – 60 мкг./дневно;
- Кърмещи жени – 70 мкг./дневно.
Някои проучвания препоръчват прием на 200 мкг./дневно при някои състояния. Има данни обаче, че приемът на това количество селен за дълъг период време, може да повиши риска от развитие на диабет. Ето защо приемът на селен, под формата на хранителна добавка, трябва да става след консултация с лекар.
Предозиране със селен рядко се наблюдава при консумиране на определени, богати на селен храни. То най-често се развива при приемане на хранителни добавки, с повишено съдържание на селен и рядко води до поява на симптоматика. Най-честите симптоми са поява на лош дъх, повишаване на телесната температура, гадене, раздразнителност и понижаване на теглото. Има данни, че продължителната употреба на селен, в доза над 200 микрограма на ден, може да повиши риска от развитие на диабет с до петдесет процента. Употребата на селен трябва да се избягва и при пациенти, страдащи от сквамозноклетъчен карцином на кожата.
Добави коментар
Внимание: Задължително е писането на кирилица.